самоизмъчвал

Речник на българския език

1. самоизмъчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизмъчвал е производна форма на самоизмъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизмъчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизмъчвал е производна форма на самоизмъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизмъчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоизмъчвал е производна форма на самоизмъчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоизмъчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоизмъчвал е производна форма на самоизмъчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).