самоизмамил съм

Речник на българския език

1. самоизмамил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоизмамил съм е производна форма на самоизмамя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизмамил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоизмамил съм е производна форма на самоизмамя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).