самоизмамило съм

Речник на българския език

1. самоизмамило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизмамило съм е производна форма на самоизмамя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизмамило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизмамило съм е производна форма на самоизмамя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).