самоизмамило си

Речник на българския език

1. самоизмамило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоизмамило си е производна форма на самоизмамя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизмамило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоизмамило си е производна форма на самоизмамя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).