самоизмамило е

Речник на българския език

1. самоизмамило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизмамило е е производна форма на самоизмамя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизмамило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизмамило е е производна форма на самоизмамя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).