самоизмамило

Речник на българския език

1. самоизмамило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизмамило е производна форма на самоизмамя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизмамило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоизмамило е производна форма на самоизмамя (мин. деят. св. прич. ср. р.).