самоизмамили

Речник на българския език

1. самоизмамили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоизмамили е производна форма на самоизмамя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоизмамили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самоизмамили е производна форма на самоизмамя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).