самоизмамила съм

Речник на българския език

1. самоизмамила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самоизмамила съм е производна форма на самоизмамя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоизмамила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самоизмамила съм е производна форма на самоизмамя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).