самоизмамила е

Речник на българския език

1. самоизмамила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоизмамила е е производна форма на самоизмамя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоизмамила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоизмамила е е производна форма на самоизмамя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).