самоизмамеше

Речник на българския език

1. самоизмамеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самоизмамеше е производна форма на самоизмамя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самоизмамеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самоизмамеше е производна форма на самоизмамя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).