самоизмамел съм

Речник на българския език

1. самоизмамел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоизмамел съм е производна форма на самоизмамя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).