самоизмамел е

Речник на българския език

1. самоизмамел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизмамел е е производна форма на самоизмамя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).