самоизмамело съм

Речник на българския език

1. самоизмамело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизмамело съм е производна форма на самоизмамя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).