самоизмамело е

Речник на българския език

1. самоизмамело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизмамело е е производна форма на самоизмамя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).