самоизмамело

Речник на българския език

1. самоизмамело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизмамело е производна форма на самоизмамя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизмамело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоизмамело е производна форма на самоизмамя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).