самоизмамели

Речник на българския език

1. самоизмамели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоизмамели е производна форма на самоизмамя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоизмамели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоизмамели е производна форма на самоизмамя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).