самоизмамела съм

Речник на българския език

1. самоизмамела съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самоизмамела съм е производна форма на самоизмамя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).