самоизмамела е

Речник на българския език

1. самоизмамела е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоизмамела е е производна форма на самоизмамя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).