самоизмамел

Речник на българския език

1. самоизмамел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизмамел е производна форма на самоизмамя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизмамел — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоизмамел е производна форма на самоизмамя (мин. деят. несв. прич. м. р.).