самоизлъжело е

Речник на българския език

1. самоизлъжело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизлъжело е е производна форма на самоизлъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).