самоизлъжело

Речник на българския език

1. самоизлъжело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизлъжело е производна форма на самоизлъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизлъжело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоизлъжело е производна форма на самоизлъжа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).