самоизлъга

Речник на българския език

1. самоизлъга — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоизлъга е производна форма на самоизлъжа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самоизлъга — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоизлъга е производна форма на самоизлъжа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).