самоизключило

Речник на българския език

1. самоизключило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизключило е производна форма на самоизключа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизключило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоизключило е производна форма на самоизключа (мин. деят. св. прич. ср. р.).