самоизключи

Речник на българския език

1. самоизключи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоизключи е производна форма на самоизключа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоизключи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоизключи е производна форма на самоизключа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоизключи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоизключи е производна форма на самоизключа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самоизключи — повелително наклонение, ед. ч.

самоизключи е производна форма на самоизключа (повелително наклонение, ед. ч.).