самоиздигнели

Речник на българския език

1. самоиздигнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоиздигнели е производна форма на самоиздигна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоиздигнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоиздигнели е производна форма на самоиздигна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).