самоиздигнало е

Речник на българския език

1. самоиздигнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоиздигнало е е производна форма на самоиздигна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоиздигнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоиздигнало е е производна форма на самоиздигна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).