самоиздигнало

Речник на българския език

1. самоиздигнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоиздигнало е производна форма на самоиздигна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоиздигнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоиздигнало е производна форма на самоиздигна (мин. деят. св. прич. ср. р.).