самоиздигал си

Речник на българския език

1. самоиздигал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоиздигал си е производна форма на самоиздигам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самоиздигал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоиздигал си е производна форма на самоиздигам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самоиздигал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоиздигал си е производна форма на самоиздигам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).