самоиздигало е

Речник на българския език

1. самоиздигало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоиздигало е е производна форма на самоиздигам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоиздигало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоиздигало е е производна форма на самоиздигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоиздигало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоиздигало е е производна форма на самоиздигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).