самоиздигал

Речник на българския език

1. самоиздигал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоиздигал е производна форма на самоиздигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоиздигал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоиздигал е производна форма на самоиздигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоиздигал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоиздигал е производна форма на самоиздигам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоиздигал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоиздигал е производна форма на самоиздигам (мин. деят. несв. прич. м. р.).