самозащитавало си

Речник на българския език

1. самозащитавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самозащитавало си е производна форма на самозащитавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозащитавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самозащитавало си е производна форма на самозащитавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самозащитавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самозащитавало си е производна форма на самозащитавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).