самозащитавал

Речник на българския език

1. самозащитавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозащитавал е производна форма на самозащитавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозащитавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозащитавал е производна форма на самозащитавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самозащитавал — мин. деят. св. прич. м. р.

самозащитавал е производна форма на самозащитавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самозащитавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самозащитавал е производна форма на самозащитавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).