самозатоплял си

Речник на българския език

1. самозатоплял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозатоплял си е производна форма на самозатоплям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самозатоплял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозатоплял си е производна форма на самозатоплям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самозатоплял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозатоплял си е производна форма на самозатоплям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).