самозатопляло

Речник на българския език

1. самозатопляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозатопляло е производна форма на самозатоплям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозатопляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозатопляло е производна форма на самозатоплям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самозатопляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

самозатопляло е производна форма на самозатоплям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самозатопляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самозатопляло е производна форма на самозатоплям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).