самозатопляла

Речник на българския език

1. самозатопляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самозатопляла е производна форма на самозатоплям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самозатопляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самозатопляла е производна форма на самозатоплям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самозатопляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

самозатопляла е производна форма на самозатоплям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самозатопляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самозатопляла е производна форма на самозатоплям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).