самозатоплял

Речник на българския език

1. самозатоплял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозатоплял е производна форма на самозатоплям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозатоплял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозатоплял е производна форма на самозатоплям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самозатоплял — мин. деят. св. прич. м. р.

самозатоплял е производна форма на самозатоплям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самозатоплял — мин. деят. несв. прич. м. р.

самозатоплял е производна форма на самозатоплям (мин. деят. несв. прич. м. р.).