самозатоплил

Речник на българския език

1. самозатоплил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозатоплил е производна форма на самозатопля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозатоплил — мин. деят. св. прич. м. р.

самозатоплил е производна форма на самозатопля (мин. деят. св. прич. м. р.).