самозатопли

Речник на българския език

1. самозатопли — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самозатопли е производна форма на самозатопля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самозатопли — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самозатопли е производна форма на самозатопля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самозатопли — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самозатопли е производна форма на самозатопля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самозатопли — повелително наклонение, ед. ч.

самозатопли е производна форма на самозатопля (повелително наклонение, ед. ч.).