самозатоплела

Речник на българския език

1. самозатоплела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самозатоплела е производна форма на самозатопля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самозатоплела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самозатоплела е производна форма на самозатопля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).