самозатоплел

Речник на българския език

1. самозатоплел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозатоплел е производна форма на самозатопля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозатоплел — мин. деят. несв. прич. м. р.

самозатоплел е производна форма на самозатопля (мин. деят. несв. прич. м. р.).