самозатваряло си

Речник на българския език

1. самозатваряло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самозатваряло си е производна форма на самозатварям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозатваряло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самозатваряло си е производна форма на самозатварям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самозатваряло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самозатваряло си е производна форма на самозатварям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).