самозатваряло е

Речник на българския език

1. самозатваряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозатваряло е е производна форма на самозатварям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозатваряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозатваряло е е производна форма на самозатварям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самозатваряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозатваряло е е производна форма на самозатварям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).