самозатваряло

Речник на българския език

1. самозатваряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозатваряло е производна форма на самозатварям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозатваряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозатваряло е производна форма на самозатварям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самозатваряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

самозатваряло е производна форма на самозатварям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самозатваряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самозатваряло е производна форма на самозатварям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).