самозатварял

Речник на българския език

1. самозатварял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозатварял е производна форма на самозатварям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозатварял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозатварял е производна форма на самозатварям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самозатварял — мин. деят. св. прич. м. р.

самозатварял е производна форма на самозатварям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самозатварял — мин. деят. несв. прич. м. р.

самозатварял е производна форма на самозатварям (мин. деят. несв. прич. м. р.).