самозасичало

Речник на българския език

1. самозасичало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозасичало е производна форма на самозасичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозасичало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозасичало е производна форма на самозасичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самозасичало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самозасичало е производна форма на самозасичам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самозасичало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самозасичало е производна форма на самозасичам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).