самозасечете

Речник на българския език

1. самозасечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

самозасечете е производна форма на самозасека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. самозасечете — повелително наклонение, мн. ч.

самозасечете е производна форма на самозасека (повелително наклонение, мн. ч.).