самозасечели

Речник на българския език

1. самозасечели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самозасечели е производна форма на самозасека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самозасечели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самозасечели е производна форма на самозасека (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).