самозасечало

Речник на българския език

1. самозасечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозасечало е производна форма на самозасека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозасечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самозасечало е производна форма на самозасека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).