самозасечала

Речник на българския език

1. самозасечала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самозасечала е производна форма на самозасека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самозасечала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самозасечала е производна форма на самозасека (мин. деят. несв. прич. ж. р.).