самозасечал

Речник на българския език

1. самозасечал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозасечал е производна форма на самозасека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозасечал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самозасечал е производна форма на самозасека (мин. деят. несв. прич. м. р.).